ordinary
- ordinary
{'ɔ:dinəri}
I. 1. обикновен, обичаен, нормален
in ORDINARY use в постоянна/всекидневна употреба
in an ORDINARY way при нормални обстоятелства
in the ORDINARY way по обикновения начин
2. посредствен, прост
II. 1. обикновено/средно ниво, нещо обикновено
out of the ORDINARY необикновен, необичаен
2. църк. требник
3. лице на редовна служба, юр. съдия (титуляр, не заместник), редовен член на съда, цирк. епископ, архиепископ (в дадена епархия)
physician in ORDINARY редовен/постоянен лекар (на крал и пр.)
4. общо меню, табълдот
5. гостилница
6. хер. Най-прост знак
7. ост. вид велосипед
* * *
{'ъ:dinъri} а 1. обикновен, обичаен; нормален; in ordinary use в по(2) {'ъ:dinъri} n 1. обикновено/средно ниво; нещо обикновено
* * *
стереотипен; редовен; обичаен; обикновен; посредствен; архиепископ; прост; простосмъртен; простонароден; епископ; нормален;
* * *
1. i. обикновен, обичаен, нормален
2. ii. обикновено/средно ниво, нещо обикновено
3. in an ordinary way при нормални обстоятелства
4. in ordinary use в постоянна/всекидневна употреба
5. in the ordinary way по обикновения начин
6. out of the ordinary необикновен, необичаен
7. physician in ordinary редовен/постоянен лекар (на крал и пр.)
8. гостилница
9. лице на редовна служба, юр. съдия (титуляр, не заместник), редовен член на съда, цирк. епископ, архиепископ (в дадена епархия)
10. общо меню, табълдот
11. ост. вид велосипед
12. посредствен, прост
13. хер. Най-прост знак
14. църк. требник
* * *
ordinary[´ɔ:dnəri] I. adj 1. обикновен, обичаен; нормален; tools in \ordinary use инструменти в постоянна (всекидневна) употреба; \ordinary call частен телефонен разговор; 2. посредствен, ограничен; прост; this girl is anything rather than \ordinary това момиче съвсем не е нещо обикновено; 3. редовен; in \ordinary редовен, на постоянна служба; professor in \ordinary редовен професор; Purveyors in O. to His Majesty придворни доставчици; II. n 1. обикновено (средно) ниво; out of the \ordinary необикновен, необичаен; 2. рел. требник; 3. лице на редовна служба (в конкретно учреждение, на определено място и пр.); юрид. съдия; рел. епископ, архиепископ; свещеник; 4. общо меню, табълдот; 5. ост. гостилница, обща трапезария с определено меню; 6. хералд. най-простите хералдични знаци; 7. мор. резерв; ship in \ordinary резервен кораб.
English-Bulgarian dictionary.
2013.
:
Look at other dictionaries:
ordinary — or·di·nary adj: of a kind to be expected from the average person or in the normal course of events; broadly: of a common kind or degree an ordinary proceeding compare extraordinary Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster. 1996 … Law dictionary
Ordinary — • Denotes any person possessing or exercising ordinary jurisdiction Catholic Encyclopedia. Kevin Knight. 2006. Ordinary Ordinary † … Catholic encyclopedia
Ordinary — Or di*na*ry, n.; pl. {Ordinaries} ( r[i^]z). 1. (Law) (a) (Roman Law) An officer who has original jurisdiction in his own right, and not by deputation. (b) (Eng. Law) One who has immediate jurisdiction in matters ecclesiastical; an ecclesiastical … The Collaborative International Dictionary of English
Ordinary — Or di*na*ry, a. [L. ordinarius, fr. ordo, ordinis, order: cf. F. ordinaire. See {Order}.] 1. According to established order; methodical; settled; regular. The ordinary forms of law. Addison. [1913 Webster] 2. Common; customary; usual. Shak. [1913 … The Collaborative International Dictionary of English
ordinary — ► ADJECTIVE 1) with no distinctive features; normal or usual. 2) (of a judge, archbishop, or bishop) exercising authority by virtue of office and not by delegation. ► NOUN (pl. ordinaries) 1) (Ordinary) those parts of a Roman Catholic service,… … English terms dictionary
ordinary — (adj.) mid 15c., belonging to the usual order or course, from O.Fr. ordinarie, from L. ordinarius customary, regular, usual, orderly, from ordo (gen. ordinis) order (see ORDER (Cf. order) (n.)). Various noun usages, dating to late 14c. and common … Etymology dictionary
ordinary — Shortened designation for ordinary mail … Glossary of postal terms
ordinary — [adj1] common, regular accustomed, customary, established, everyday, familiar, frequent, general, habitual, humdrum*, natural, normal, popular, prevailing, public, quotidian, routine, run of the mill*, settled, standard, stock, traditional,… … New thesaurus
ordinary — [ôrd′ n er΄ē] n. pl. ordinaries [OFr & ML: OFr ordinarie < ML(Ec) ordinarius < L, an overseer, orig., orderly, regular < ordo,ORDER] 1. a) an official having jurisdiction within a specified area by right of the office he or she holds;… … English World dictionary
ordinary — adj *common, familiar, popular, vulgar Analogous words: *usual, customary, habitual, wonted, accustomed Antonyms: extraordinary Contrasted words: *abnormal, atypical, aberrant: *exceptional: *irregular … New Dictionary of Synonyms
ordinary — 1. noun At common law, one who had exempt and immediate jurisdiction in causes ecclesiastical. Also a bishop; and an archbishop is the ordinary of the whole province, to visit and receive appeals from inferior jurisdictions. Also a commissary or… … Black's law dictionary
